Новото попълнение на ЦСКА-София Амос Юга даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. През годините „армейците“ са имали отлични попадения с африкански футболисти, като всеобщият любимец е сенегалецът Ибрахима Гай. Сега дойде ред в "червените" редици да заиграе и национал на Централна африканска република. Дебютът на Юга за тима на тази страна е в световна квалификация за Мондиал 2014, когато е едва на 20 години. Цялата му кариера обаче е минала във Франция. В последните три години халфът игра постоянно в Льо Авър, откъдето имаше предложение да остане при нови по-добри условия. Но той избра ЦСКА заради предизвикателството да играе в европейските клубни турнири и да се бори за трофей в България.

@@@

- Здравейте, мосю Юга! Добре дошли в предаването „Код Спорт“! Знаете ли, че сте първият футболист от Централна африканска република, който идва в българския футбол?

- Добър ден. Това ми прави удоволствие и се надявам да мога с чест да представя Централна африканска република тук в България.

- Какво можете да ни разкажете за вашата страна? Роден сте във Франция, както е известно, но живял ли сте в Централнa африканска република?

- Не дълго, но ще ви кажа - това е много красива страна. За съжаление, от няколко години насам има известни проблеми и етнически конфликти. Понастоящем е малко сложно там, но се надяваме, че ситуацията ще се промени към добро в бъдеще.

 

- Имате 15 мача за националния отбор на тази африканска държава. Кой от тях е най-паметен за вас?

 

- За момента мисля, че това е мачът ни срещу Ангола. Беше много важно да го спечелим, за да останем в битката за класиране за Купата на Африка. Атмосферата по трибуните беше невероятна, а хората спаха на стадиона в навечерието на мача, за да си гарантират място на трибуните. Победихме и затова ще си спомням този мач винаги.

 

- Кой е най-известният футболист, срещу когото сте играл като национал?

 

- Мисля, че това са Серж Орие, Беннасия, Беланда, Чабалала, но …Може би Риад Марез - той е най-известното име понастоящем.

 

- А кой от африканските футболисти харесвате най-много?

 

- Яя Туре.

 

- Защото играе на вашата позиция ли?

 

- Не, не непременно заради това. Харесвам го как играе. Лидер е на терена, силен е, мощен е. Освен това, не се шуми много около него извън терена.

@@@

- Има ли шанс националният отбор на Централна африканска република да се класира за световно първенство?

 

- Надяваме се, но вървим стъпка по стъпка към целта. Искаме да стигнем финалите в турнира за Купата на Африка. Още сме в играта и се опитваме да го сторим. Сега ни предстоят два мача срещу Мароко. Ако успеем да се справим там... Но реално ще е много трудно да се класираме.

 

- Разкажете ни за вашата кариера, която е била изцяло във Франция. Как започнахте с футбола?

 

- Започнах да играя като всички деца, между блоковете в квартала. По-късно облякох екипа на малък аматьорски клуб, а впоследствие се озовах в Олимпик (Лион). Там останах две години, но от клуба решиха да ме обиграват в по-малки отбори. Продължих да играя в регионални тимове от околностите на град Лион, докато станах на 19 години. Тогава Олимпик отново ме привлече и в продължение на две години имах възможността да тренирам с първия отбор. Но в крайна сметка не ми предложиха професионален договор. И отидох във Ван за един сезон, а след това за три години в Газелек (Аячо). С този тим имах възможността да играя във втора дивизия, спечелихме и промоция за Лига 1. За наше съжаление обаче изпаднахме още на следващата година. Но това беше натрупване на добър опит за мен. И ето, че след това се озовах за три години в отбора на Льо Авър.

 

- Винаги ли сте играли като вътрешен халф?

 

- Не. Започнах кариерата си като централен защитник. Преди пет-шест години ме преместиха в средата на терена. Мога да играя и като централен бранител, но се чувствам по-добре в ролята на опорен халф.

 

- Кой беше треньорът, който първи забеляза качествата ви?

 

- Много са, но ако трябва да назова едно име - това е Тиери Лоре. Това е треньорът на Страсбург понастоящем. Той много ми е помагал и ме е научил на много неща във футбола.

 

- Какъв е първият ви отбор Сент Приест?

 

- Няма много за разказване. Бях на 18 години, току-що бях завършил училище, започнах да работя и паралелно с това да играя футбол там. Това е. Беше хубава година. Започнах да играя в мъжкия тим и ми се даде шанс да покажа качествата си в най-високото аматьорско ниво.

 

- Олимпик /Лион/ е първият ви елитен отбор. Защо не изиграхте мач в първия тим?

 

- Бях 18-19 годишен, току-що бях приключил с оформянето си като футболист. Тогава професионалните клубове предлагат или не договори на младите футболисти и…  Лион просто на мен не ми предложи такъв.

 

- Играли сте за Ван, Аячо и Льо Авър – разкажете за изявите си в тези отбори. Къде положителните емоции бяха най-силни и се чувствахте най-добре?

 

- Спортният директор на Ван, в трета дивизия на Франция, тогава ми предложи договор. Към момента нямах други предложения и реших да отида. Добре се получи в личен план, но в колективен - изпаднахме в четвърта дивизия. Точно тогава от Газелек (Аячо) с треньор Тиери Лоре ме извикаха. Току-що бяха спечелили промоция в Лига 2. Тогава, в първия ми сезон там, ме преместиха да играя в средата на терена, изобщо беше чудесна година. Спечелихме промоция за Лига 1 и затова най-прекрасните емоции за мен бяха именно в този клуб.

 

- Прави впечатление, че не вкарвате често голове. Не ви ли е силата в последния изстрел?

 

- Да, мисля, че се откриват възможности за гол пред мен, но не поемам достатъчно отговорност. А освен това и не е точно моят профил да бележа, защото съм по-скоро дефанзивен халф. Но вярно е, че в някои ситуации трябва да съм решителен при стрелбата, защото това влиза и в личната ти статистика.

 

- С кой мач досега в кариерата сте особено горд?

 

- Не са малко тези мачове, не все още нямам за фаворит някой конкретен.

 

- Как решихте да дойдете в ЦСКА? Имахте ли колебания? Проучвахте ли клуба?

 

- Бях в края на контракта си в Льо Авър. Във втора дивизия на Франция не е зле, но аз вече имах желание да пробвам нещо различно. А предложението от ЦСКА дойде веднага след карантината. Обадиха се моите агенти да ми кажат, че съществува конкретна опция. Подобно на всички в тази ситуация, прегледах първо данните за клуба в интернет. Поисках и да дойда да се уверя лично с очите си как е животът тук във вашата  столицата. Да видя също тренировъчната база и да изгледам няколко мачове. Останах удовлетворен и затова дадох съгласието да подпишем договор.

 

- Какво е самочувствието на футболистите във Франция, след като в момента страната е актуалният световен шампион?

 

- Нищо съществено няма като промяна. Не съм видял нещо различно отпреди. Просто страната е световен шампион и животът продължава.

 

- Какво знаехте за българския футбол и в частност за ЦСКА, преди да дойдете?

 

- Честно, не знаех много. После попрегледах. А и моят брат познава български футболисти. Разказа ми за Светослав Тодоров и за Кишишев, играли са заедно в английския Чарлтън. Моят брат се казва Кели. Именно той се обади на Тодоров и от него получихме уверение, че всичко ще бъде наред.

 

- Вече тренирате от няколко седмици в София. Какви са впечатленията ви от отбора?

 

- Отскоро съм тук, наистина, но смятам, че имаме добър отбор. Да, виждам и някои неща, които можем да подобрим още, но като цяло тимът е добър.

 

- Имахте ли време да разгледате София? Как намирате столицата на България?

 

- Чак да се разхождам из София - все още не, защото когато един чужденец пристигне, има много документи, които следва да се уредят. Да се отиде до някои учреждения, да си намеря апартамент и въобще да реша битови въпроси. Това, което виждам от колата – да, допада ми, но впечатленията ми все още са бегли.

 

- Сигурно гледате българските мачове. Какво мислите за нивото на нашия футбол?

 

- Добро е. Все пак, едно е да гледаш от трибуните, а друго - да усетиш играта вътре на терена. Изчаквам самият аз да изляза на терена, за да си съставя по-точно мнение.

 

- Още сте малко време в България, но харесва ли ви животът, сравнявайки го с Франция? С какво не можете да свикнете още и какво мислите за манталитета на хората в страната ни?

 

- За мен всичко е наред. Шофирането - хората карат много бързо тук, това е различното.

 

- След като никога не сте живели извън Франция, очаквате ли да имате проблеми с адаптацията?

 

- Не, не мисля.

 

- България беше забъркана в скандал с расизъм на мача с Англия. А и сме длъжни да признаем, че по стадионите ни има расисти, но те са по-скоро изключение. Какво мислите по тази толкова болна тема?

 

- Да, това е важен проблем. Аз съм чернокож и съм против всяка проява на расизъм. Има обаче различни хора. Всеки има своите убеждения, но ако всеки уважава другия, мисля, че няма да има такъв проблем.

 

- Били ли сте жертва на расизъм?

 

- Аз лично – не.

 

- Ще успее ли футболът да се пребори някой ден с този проблем?

 

- Не, не смятам.

 

- В ЦСКА много африкански футболисти са ставали любимци на феновете. Вие как планирате да спечелите трибуните?

 

- Трябва просто да играя най-добрия си футбол и да печелим. Резултатите са най-важни. Така е по цял свят и така се печели доверието на публиката.

 

- Разкажете за вашето семейство. Например брат ви Кели също е национал на Централна африканска република.

 

- Да, Кели също е продукт на академията на Олимпик (Лион). После той игра в Англия, в Чарлтън заедно с Кишишев и Тодоров, както и в други местни клубове. После беше и в Китай, а сега е нещо като спортен директор в националния отбор на Централна африканска република. Занимава се с футболистите с двойно гражданство, например. Моят племенник, синът на сестра ми - Уилям Гьобелс също е футболист и в момента играе в Монако.

 

- Кой е любимият ви футболист и на кого се стараете да приличате?

 

- Пол Скоулс.

 

- Който обаче не играе вече. А от сегашните?

 

- Нямам.

 

- Какви хобита имате извън футбола?

 

- Да съм със семейството си, да гледам филми. Обикновени неща. Аз си падам малко домошар.

 

- Със семейството ли сте тук? Намерихте ли си вече дом?

 

- Със семейството ми съм, всичко е окей, уреден съм вече тук.

 

- С кого от играчите на ЦСКА най-бързо се сприятелихте? На какъв език се говори в съблекалнята?

 

- С Юнус Санкаре, с Мазику - на френски, с Джеси и Юрген - на английски също. С останалите - общо комуникираме.

 

- Научихте ли някои фрази на български?

 

- Добре, добър ден, добър вечер, моля…

 

- Тренирали ли сте друг спорт?

 

- Не, никога.

 

- А харесвате ли друг спорт?

 

- Да, обичам баскетбола.

 

- Какво искате да постигнете в ЦСКА и какви мечти имате във футбола?

 

-Мечтата на всеки футболист - да бъда шампион, да играя в Шампионската лига, да бъде световен първенец.

 

- Ако останете по-дълго в България и намерите приятели тук, бихте ли им препоръчали да отидат в Централна африканска република и какво интересно могат да видят там?

 

- С удоволствие бих завел някого там. Интересно е, могат да се видят много нови и екзотични неща. Една нова култура, различен начин на живот, нов пейзаж и живота в един различен континент.