Легендарният футболист и треньор Димитър Пенев навършва 75 години днес. Той ще е там, където е минал целият му живот - на стадиона. Пената ще изгледа от трибуните ЦСКА-София - Берое на "Армията", а преди началото в негова чест ще се състои кратка церемония. Стратега даде интервю за "Тема спорт", в което говори за своя празник и за ЦСКА-София. Пената е роден на 12 юли, но е записан на 12-и и празнува именно на тази дата.
ЦСКА-София също поздрави Димитър Пенев - Г-н Пенев, как се чувствате на 75?
- Ех, отбивате ми млякото с този въпрос. Вмсто да направим един празник или да организираме някой търг, ние се питаме такива работи. Годините нямат значение. Нека в началото да поздравим и младите, и старите фенове. Ще бъда отново на мач, а пък най-хубаво ще е ако ЦСКА го спечели и се класира за Европа. Иначе съм минал през много неща - и като играч, и като държавен треньор, и като човек, със семейството също сме преживели много. Играл съм на три световни първенства, а като селекционер спечелих бронз в САЩ. Следователно  в гънките е останал доста материал за спомени. Аз обаче си мисля си мисля напред. Ето, сега е важно "червените" да победят, за се успокои цесекарският двор. Стига негативи.

@@@

- Не е ли обаче нормално цесекарският двор да е неспокоен, защото е свикнал ЦСКА да е първи?
- Има ги и тези неща. На всеки, който ми се обади да ми честити, първата му работа е да ме пита: "Какво става с ЦСКА?" Ами какво да става - има си ги тези етапи. Напред-назад. Дъждовете спряха, времето утихна, няма наводнения, значи ще се оправим. Няма страшно. Не е свършим футболът, че не сме първи. Важното е да си подкрепяме отбора, когато е на нагорнището. Нали знаете приказката за Настрадин Ходжа, който на слизане стоял на гърба на магарето, но се казвал отгоре му на изкачването… Това е, да пожелаем успех на състезателите и треньорите. Малко късмет им трябва също, за да вкарат и да победят, но ще се получат нещата.  На треньора работата му е да ги нареди и да ги ръчка, както трябва. Пък и колкото анализи да се правят, важното е на терена как си вършат работата артистите. Въпросът е всички диригенти да се обединят. А не единият да свири на валдхорна, другият на тромпет, третият с акордеон и дас е чудим как да стигнем до пеналта…

@@@

- Сигурно една от големите ви гордости е, че имате всеобщото уважение - на "червени", на "сини", без значение от клубната принадлежности?
- Това е така, защото съм минал през всички етапи на играта и защото съм се изявявал на световни първенства и като футболист, и като треньор. И в чужбина б ях на трудни места като Саудитска Арабия и Китай, в Кувейт пък ни караха да ходим с мустаци… Ясно си спомням първите стъпки като треньор. Мен ме отказаха още на 31 години. Якимов още не беше навършил 30… такъв беше регламентът тогава, но имах щастието да стана треньор на Димитровград в "Б" група. А по този начин видях първите стъпки на Христо Стоичков тогава в Харманли. Играхме един мач с тях, той ни вкара го и ме впечатли. Веднага казах за него на Симо Манов и Стоян Йорданов и скоро след това го взеха в ЦСКА. Това ми е един от добрите спомени, защото Ицо стана огромен футболист.
БФС поздрави Димитър Пенев - Кои са най-щастливите ви моменти?
- Най-щастливите са, когато се оженихме за близначките с Борето Гаганелов, Бог да го прости. Аз бях на 21, а той на 25. Още сме живи двамата с нея, но баджанакът наскоро си замина, светла му памет. Това са хубави спомени. Разбира се, огромна радост беше и четвъртото място на световното. Това малко ли е? В последните 20-ина години във футбол само си играем на прескочи магаре, повече не сме се класирали. Но това е положението, времената са тежки, по-различни. Преди парите бяха малко, но пък много скъпи. А сега се взимат много, но и много бързо се харчат. Вземеш един апартамент и край. Ако не си човек на някоя фигура да взимаш по-добри пари, в общи линии само съществуваш. Трудно е в България. Определено и с тази пандемия също е изнервено положението, създава се малко паника за здравето. Всеки втори се притеснява. Гледаме напред и това е. Нито ще си отидем първи, нито последни. Важно е  всеки да остави някаква диря след себе си. Вярно, че е къса, но да има нещо след него - като човек, като занаят… Сега да се надяваме ЦСКА ще ме зарадва на рождения ден, че да си отдъхнем малко.