BgDerby.com продължава да Ви среща с някои от най-талантливите вратари сред юношите в България. Днес пред Вас ще застане Петър Мильотев от школата на Септември (София). Той е роден на 9-ти юни 2003 година в Пловдив, а през този сезон направи важна крачка за кариерата си - премина в столичния тим от Локомотив (Пловдив).

 - Успяваш ли да намираш начин и къде тренираш по време на карантината?
 
- От началото на извънредното положение тренирам абсолютно всеки ден, защото не искам и за миг да излизам от форма. Тренирам най-често вкъщи, но ако има упражнения, които не могат да се изпълняват в домашни условия, спортувам навън.

 - Трудно ли е за един вратар да поддържа добра форма в домашни условия и на какви упражнения наблягаш?
 - За всеки спортист е трудно да поддържа форма по време на карантината. Аз обаче използвам това време да работя върху определени аспекти от играта си. Наблягам най-вече на физическата подготовка. Карам колело всеки ден. Също така упражнявам много играта с крака, което е едно от най-важните качества за вратар в днешно време.

 - През този сезон предприе важна крачка в твоята кариера – смени клубната си принадлежност. Как и защо се осъществи преминаването ти в Септември?
 - Това беше може би най-трудното решение в живота ми - да напусна клуба, който обичам, и стадиона, на който съм израснал. Но мисля, че това е стъпка в правилната посока за моето развитие като играч.

 - Бързо ли взе решението да преминеш в столичния тим?
 - Определено мислих доста, но се надявам да съм направил правилния избор.

 - Отборът на Септември разполага с много добра материална база, това ли бе в основата на твоето решение да преминеш в тима от квартал "Драгалевци"?
 - Условията в Септември са страхотни, но не това е основната причина. Реших да премина при столичани , защото политиката на клуба е да се налагат млади футболисти в първия отбор и мисля, че тук имам по-голям шанс да играя мъжки футбол.

 - Какво бе първото ти впечатление когато премина в отбора на Септември и какво ти направи най-силно впечатление?
 - Първото ми впечатление беше вниманието, което се отделя на всеки играч индивидуално. Колективът в отбора е невероятен и определено съотборниците ми са причината да се адаптирам към обстановката, въпреки че ми беше много трудно в началото.

 - Имаш ли любим вратар, от когото се учиш, както и любим европейски отбор?
 - Моят идол и модел за подражание винаги ще си остане Икер Касияс. Това е човекът, който ме накара да обичам футбола и да избера вратарския пост. От активните вратари симпатизирам на Ян Облак, за мен той е най-комплексният страж в света в момента. От европейските отбори съм фен на Тотнъм и Реал Мадрид

 - Ти съумяваш доста успешно да съчетаваш учението и футбола. До каква степен учението пречи на футбола и как намираш рецептата за успешно представяне на двата фронта?
 - Опитвам се да намеря баланса между двете неща, колкото и да е трудно. През януари преминах на самостоятелна форма на обучение и следващия месец ми предстоят изпити.

 - Какви са твоите мечти и амбиции във футбола?
 - Да направя една успешна кариера във футбола.

 - Като част от състава на Локомотив си взел участие в множество издания на Битката за Пловдив. Има ли някой по-специален мач с Ботев, за който си спомняш?
 - В съзнанието ми винаги ще останат двата мача срещу градския съперник на Републиканското първенство, когато победихме с общ резултат 2:1 и се класирахме на полуфиналите.

 - През лятото на 2018 година с отбора на Локомотив достигна до полуфиналите на Републиканското първенство. Какви са спомените ти от този турнир и какво не ви достигна, за да се класирате на големия финал?
 - Със сигурност ще остана с добри спомени от турнира. Никой не очакваше да стигнем до тази фаза, но с много себераздаване, хъс и желание опровергахме хората, които не вярваха в отбора ни. Не ни достигна това, че бяхме много уморени след многото мачове, които изиграхме за малко дни. Може би влязохме малко плахо в полуфинала с Левски.

 - 15-ти май 2019 година ще остане в съзнанието на всеки един локомотивец. Разкажи малко повече за емоцията около финала и всъщност бе ли на стадион „Васил Левски“ в София?
 - Това е една невероятна, незабравима емоция за всеки локомотивец! Еуфорията беше огромна. Разбира се, бях в сектор Г на стадион “Васил Левски”, за да подкрепям любимия отбор. Дори след гола на Ожболт нахлух на пистата от радост. Никога няма да забравя и шествието из улиците на Пловдив на следващия ден.

 - Кой е най-добрият вратар в Първа лига и кой е най-добрият млад вратар според теб в професионалния ни футбол?
 - Според мен най-добрите вратари в Първа лига са двама - Мартин Луков, който показва силни игри и е с основна заслуга за успеха на Локомотив този сезон, както и Владислав Стоянов, който претърпя тежка контузия, но съм сигурен, че ще се завърне на вратата на националния отбор скоро. Нямам любим млад вратар, има доста, които разполагат с много добри качества

 - Добра идея ли би било България да взаимства практиката от някои държави, в които вратарите са изцяло местни кадри? Това би ли спомогнало за развитието на вратарите у нас?
 - Разбира се, България има страхотни млади вратари, които обаче рядко получават шанс. Мисля, че отборите трябва да се обърнат към школите си и да налагат местни кадри, вместо да се взимат чужденци на килограм. Това ще спомогне много на развитието на младите таланти.

 - Каква марка вратарски ръкавици ползваш?
 - Играя само с ръкавици Uhlsport, използвам ги от 5-6 години и съм изключително доволен.

 - Как успяваш да запазиш концентрация по време на мач?
 - Обичам да комуникирам със съотборниците си и да командвам защитата пред мен. Това ми позволява да не губя концентрация и да следя играта.

 - Кой е най-добрият ти мач до момента в кариерата?
 - Няколко са - осминафиналът срещу Черноморец, когато успях да спася решаваща дузпа и да пратя съотборниците ми в следващата фаза; първият четвъртфинал срещу Ботев на Коматево, тогава победихме 1:0 и се отчетох с няколко добри намеси. Мога да спомена и мача с Левски на Герена от Елитната група до 17 години, когато направих над 10 спасявания, но за съжаление загубихме с 0:1.