Стефан Статев премина в италианския втородивизионен тим Асколи през лятото на 2019 година. Роденият през 2003 година нападател разкри пред BgDerby подробности около живота си в Италия, разликата между италианския и българския футбол, прекараното време в Лудогорец и спомен от първородния му клуб – Спартак (Варна).

 - Как минават дните ти във време на коронавирус, намираш ли начин да тренираш и изобщо как ти се отразява цялата ситуация с извънредното положение?
 - Дните ми минават предимно в тренировки, гледам колкото мога да поддържам тялото си в оптимална форма. Ситуацията с вируса се отразява на всички ни много лошо, понеже ни отнема от нормалния начин на живот, но и ни учи на много нови неща и уроци.

 - В началото на пандемията ти беше именно в Италия, която е една от най-засегнатите страни от Covid-19. Как изглеждаше Италия тогава и чуваш ли се с твоите приятели там, какво ти разказват за случващото се?
 - Когато все още бях в Италия, мисля че нямаше Covid-19 в сегашния му вид, а всичко си беше нормално, тогава вирусът не беше стигнал до Италия. Италия си изглеждаше нормална, всички си бяха навън - нормален живот си живееха всички хора. Да, чувам се с директора на отбора, вчера дори ми звънна да ме пита как съм и дали тренирам, но не ги разпитвам за коронавируса, защото ситуацията е тежка.

 - Всъщност, повиквателната за Националния отбор бе това, което те върна в България по-рано. Повиквателна, която бе доста важна за теб, как прие това, че си част от България U17 и как премина лагерът?
 - Зарадвах се много, когато разбрах, че съм извикан за България U17. Понеже в Италия не играех близо 3 месеца и нямах толкова добра форма, но исках да дам всичко от себе си. Колкото и да бях изморен, масажистът ми правеше редовно масажи, имаше ледени вани и всичко беше наред. Чувството да си отново в националния на България беше страхотно. Лагерът премина много добре, защото си извлякохме много поуки и уроци, които за в бъдеще ще са от полза.

 - Ти си част от школата на италианския тим от Серия "Б" Асколи. Как се случи преминаването ти през лятото на 2019 година и свикна ли вече с обстановката?
 - Преминаването ми беше внезапно, да не кажа неочаквано. Един ден се обадиха на моя агент и му казаха, че искат да подпишат с мен и да ме вземат при тях. Така преминах в Асколи, след много препятствия, нерви и тренировки се преборих и всичко започна да ми се нарежда. Вече напълно свикнах с обстановката и всичко е наред.

 - Каква е основната разлика между италианския и българския футбол през твоите очи? На какво наблягате в тренировъчния процес?
 - Разликата е в темпото и мисленето, а и в тактиката също така. Нашият треньор при U19 набляга повече на нападение, но също така и на изключително много тактика.

 - Как е устроен животът ти в Италия, къде живееш, къде учиш и затруднява ли те италианският език?
 - В началото много ми беше трудно, изключително трудно. Живея в общежитие с други юноши. Първоначално много ме затрудняваше италианският език, но след време го научих. Уча в местно училище със специалност готварство. Щастлив съм в Италия.

 - Преди преминаването ти в Италия бе част от школата на Лудогорец, където спечели Купата и дори отбеляза победния гол във финалния мач. Какви са спомените ти от престоя в Разград и този момент ли бе най-паметният за теб?
 - Имам много хубави спомени от Лудогорец. Помня миналото лято, когато бяхме част от турнира „Христо Бонев“, който го спечелихме. Играхме срещу много добри отбори, но накрая ние бяхме късметлиите да вземем турнира -  тогава станах и голмайстор на турнира. Иначе за финала за купата – да, това беше най-паметният гол за мен до сега. Да играеш пред цялото ти семейство и да вкараш гол, с който да решиш мача - това беше един от най-паметните ми моменти.

 - Как реагираха в Лудогорец на преминаването ти в Италия, тъй като ти до последно бе част от разградчани, дори изкара подготовителния лагер в Банско?
 - Лудогорец се опитаха да ме задържат до последно, понеже не беше наистина добро време за заминаване. Първенството започваше точно след 1-2 седмици и не беше много хубаво за тях това, че аз заминавах за Италия. Не го очакваха, а и самият аз не го очаквах.

 - Ти си родом от Варна, следиш ли какво се случва с първородния ти клуб Спартак?
 - Не следя много Спартак, въпреки че имам близки приятели от там. Спомням си, когато бях част от Спартак, за един турнир, който беше преди много време. Тогава беше най-добрият ни турнир, завършихме на втора позиция. Излязохме от групите с две победи и едно равенство, както и стигнахме до финал, но тогава го загубихме. Взех и приз за голмайстор на турнира.

 - Каква ти е любимата позиция на терена и на какъв пост играеш в Асколи?
 - В Лудогорец се явявах като десен външен и нападател, а в Италия съм ляв външен нападател и зад нападателя. Най-добре на терена се чувствам като ляво крило.

 - Със сигурност неизвестността след COVID-19 в момента е нещото, което най-много те тревожи. Какво ти казват от Асколи, очаква ли се скоро да се завърнеш в Италия?
 - Относно завръщането ми в Италия - все още няма решение. Засега не са ми казвали нищо, не очаквам да се върна скоро. Понеже в България е извънредното положение до 13 май, сега съм се съсредоточил върху тренировките.

 - Какви са твоите мечти и амбиции във футбола?
 - В момента съм амбициран да се доказвам. Всеки един от родните ни футболисти има шанс да пробие в Европа, защото имаме много талантливи момчета в България. Нищо не е сигурно за моето бъдеще на 100-процента, аз тренирам и съм се съсредоточил в това да давам всичко от себе си на терена.

BgDerby.com