Здравко Лазаров е видял доста неща в кариерата си на футболист. Опитът му е солиден, но като старши треньор той все още прохожда в занаята. Въпреки това води успешно Вихрен Сандански, който преди прекъсването на шампионата бе замесен в битката за първото място в Югозападната Трета лига. За това, ситуацията в страната и футбола като цяло, Електричката отговори на въпросите на „Тема Спорт“.

Здравко, къде се намираш във времето на изолация и извънредно положение в страната?
– В Септември съм си, със семейството. Наблягам повече на филми и стари мачове по телевизията. Гледам да уплътнявам времето.

Гледаш ли беларуското първенство?
– Да, и странното е, че те все още играят, и то пред публика. Ако някой ми беше казал, че в началото на април, когато е разгарът на европейските мачове, евротурнирите, ще гледам шампионата на Беларус, нямаше да му повярвам.

Поддържате ли форма със сина ти, който играе при теб във Вихрен?
– Доколкото може, го правим. Имаме си фитнес уреди у дома в Септември и тренираме. Преди ходехме на стадиона да тичаме и да играем с топка, но след решенията на държавата, полицията започна да следи и спряхме. Дал съм програма на момчетата от Вихрен за подготовка и се надявам да я спазват. Не съм пазач все пак (смее се).
Оставям нещата на тяхната съвест. С вързани ръце сме. Вярвам, че всеки се опитва да прави нещо. Колкото и да седиш у дома – три, четири, пет дни, в един момент се откача без футбол и социален живот. А вече минаха над 20 дни. И като гледам, извънредното положение бе удължено до 13 май, нямам думи вече. Не знам какво ще се прави…

Как са нещата във Вихрен?
– Допреди да ни разпуснат, всичко беше както трябва, и като организация, и като финансиране. Засега нищо не се знае.

Говорихте ли за заплащането?
– Не, не сме. Но доколкото познавам нашия президент (б.р. – Константин Динев), и то много добре, нещата би трябвало да продължат, както бяха. Но кой може да каже какво ще се случи? Нещата се променят всеки ден.

Трябва ли да се доиграе сезонът у нас?
– Ние искаме да се доиграе, защото сме замесени в битката за професионалния футбол. През зимата направихме добри трансфери, стегнахме още повече редиците. Имахме нещо предвид, но вижте какво стана… Изиграхме два кръга и спряхме. А нашата група е най-интересната. Четири отбора се борим за промоция – ние, Миньор, Септември Симитли и Спортист Своге. Няма да е честно, ако кажат – край на сезона, но какво да правим. Не зависи от нас. Каквото реши федерацията, това е. Трябва да се съобразим. Всеки от четирите отбора има своите шансове и амбиции. Битката е оспорвана и равностойна и затова е хубаво да се доиграят мачовете. Четирите тима не отстъпваме по нищо на някои отбори във Втора лига в момента.

Очакваш ли фалити на клубове?
– Не е изключено. Много важно е финансово кой как ще издържи. Болшинството клубове са общински, а там, където има собственици, бизнесите им може да са засегнати. Така че ще е трудно. Това положение обаче донякъде може да има и положителен ефект, защото клубовете все повече ще се обърнат към българския пазар. Към младите родни играчи. Ще гледат сами да си ги произвеждат в школите. Да, не може без чужденци, но те трябва да са с две класи над нашите, за да вдигнат нивото.

В елита как очакваш да се развие битката?
– Там всичко е ясно. Както и се доиграе шампионатът, първи е Лудогорец и няма как да бъдат застигнат. Те все още са много напред в развитието си спрямо другите. Остава битката второто и третото място. Изпадащият също е ясен. Трябва се види как ще се процедира с баражите и влизащите от Втора лига.